Ден 5 – 26.02.2013
Тази сутрин станахме рано, защото програмата беше много натоварена. Посветихме целия ден на всички значими храмове в Банкок, което не беше шега работа, впредвид огромните разстояния и липсата на градски транспорт – разбрахме що е то мафията на такситата в Тайланд, за която само бяхме чували и чели досега… Насладихме се на закуската в изключително бутиковата атмосфера на хотела ни 😉 и се отправихме към главните забележителности на Банкок. Хванахме лодка от Central Pier  и тръгнахме нагоре по река Chao Phraya към спирка номер 8, която се казва Тha Tien.

Река Chao Phraya

Самото пътуване беше голямо забавление. Първо беше доста трудно, докато се качим беше адска тъпканица, от всякъде се подаваха ръце, глави и фотоапарати. 😉 В тази суматоха служителите от лодката даваха някакви команди на пътуващите на тайландски, които ние естествено не разбирахме, а освен това и допълнително свириха със свирки. Това допринасяше някак си суматохата да стане по-голяма и да се потопим наистина в една доста колоритна култура 🙂 . След като вече се бяхме натоварили започнахме да се оглеждаме къде трябва да слезем. Лодката караше срещу течението и спираше ту от едната, ту от другата страна на реката. Нашата спирка беше номер 8, трябваше само да я уцелим.

Dried Seafood Market в близост до станция номер 8 – Tha Tien

За щастие цялата тълпа от туристи се оказа, че също е за нашата спирка и това ни помогна да се ориентираме. Решихме да започнем с посещение в Grand Palace. Въпреки, че имахме предварителна информация относно това как трябва да сме облечени влизайки там, отново бяхме изненадани. Изискванията бяха още по-строги! Моите панталони въпреки под коляното се оказаха недостатъчно дълги. На Тони панталоните и също не бяха достатъчно дълги освен това и се виждаха и раменете.

Grand Palace, Wat Phra Kaew,  в които се намира статуята на емералдовия Буда

Преоблякохме се, но за това трябваше да се редим на една опашка, а мислихме точно това да си спестим. Вече преоблечени отидохме на опашката за билети. За щастие тя вървеше по-бързо от тази с дрехите. Взехме билетите и хайде вътре. Grand Palace е място от друга Вселена. Нещо абсолютно екзотично за нас и нашата култура.

Grand Palace

Разхождаш се, влизаш от храм в храм и е толкова объркващо, че в един момент изобщо не осъзнаваш какво виждаш. Добре, че се бяхме подготвили предварително и бяхме прочели малко информация, а освен това в нас си носихме Lonely Planet и книжката на National Geographic за Тайланд, които доста ни помагаха с разгадаването на това, което виждаме. Бяхме потопени в разнообразие от цветове, форми, скулптури и пищни украси, които никога не бяхме виждали. Отне ни около 2 часа да разгледаме всичко, което е много добре като се има предвид, какво стълпотворение беше. Имаше доста места, на които притаявахме дъх и бяхме много щастливи, че се потапяме в една коренно различна от нашата култура, което правеше разглеждането на будистките храмове в Банкок още по-интересно….. Няма да се спираме на подробности за храмовете, има достатъчно снимки в съответната галерия, а и Тони е писала доста обстойно в нейната пикаса.

След Grand Palace  се качихме на тук-тук.

Тук-Тук? Каквоооо?

Това е най-забавния вид транспорт в Тайланд, въпреки, че шофьорите в Банкок са доста нагли. На този ден се наложи да изпитаме целия си търговски нюх и да се пазарим навсякъде за всичко….. накрая от изключително забавно ни стана страшно досадно…. Движението в Банкок е ужасно, доста е натоварено и от всякъде ти се пречкат накакви тук-туци и малки моторетки. С нашия тук-тук се носихме към най-голямата права статуя на Буда, която се нараше в Wat Intharawihan.

Wat Intharawihan и най-голяма статуя на прав Буда – височина 32 м.

В началото все още се впечатлявахме от статуи като тази, в последствие вече им се наситихме . След като видяхме статуята за около 10 -тина минути и си поприказвахе с местен служител там, шофьорчето ни заведе в някакъв магазин за платове- да сме разглеждали, само 5 минути…. 😉  Шофьорите си имат някакъв бизнес със собствениците на магазини и бутици и те им плащат бензина, за да те спират по магазините им. Ясно беше, че така не може да се продължава. Нямаше как да си губим времето в шопинг на парцали или в преструване, че сме много заинтересувани в стоките им.  Вече знаехме как трябва да процедираме, когато ни се наложи да ползваме тук-тук отново. Започвахме с думите „No shopping, no stops , please!“ 🙂 . В крайна сметка стигнахме до Wat Pho каквото беше нашето желание още от начало.

Огромната статуя на полегналия Буда, намираща се в Wat Pho

Wat Pho  е характерен с това, че вътре се намира най-голямата статуя на полегналия Буда. След като видяхме най-голямата статуя на прав Буда, сега видяхме и полегналия 😉 – 46 м дълъг и 15 м висок, освен това и позлатен!. След Wat Pho който в крайна сметка се оказа, че е в съседство до спирката на лодката, с която пътувахме, трябваше да стигнем до Wat Arun, който се намираше от другата страна на реката.

Малко почивка преди обиколката на Wat Arun. Кокосите се оказаха много добри

За целта се качихме отново на лодка, която само прекосява реката и те прехвърля от другата и страна. Wat Arun  е интересен с това, че по него може да се качиш доста на високо и има готина гледка над реката. Тук вече беше взело доста да ни понапича, затова преди да влезем в храма, Тони си взе един сладолед, а аз пих един кокос. Обиколката на храма минава бързо. Беше поредния изключително красив храм , с много пищна украса и прекрасна градина. След това се качихме на същата лодката и обратно пак от другата страна на реката. С това основните неща които си бяхме набелязали да видим се изпълни. Тъй като все още имахме доста време решихме да разгледаме още няколко храма. От тук насетне започна голямото пазарене с тук-тук -ците. Искахме да стигнем до Wat Benchamabophit или известен още като Marble Temple, шофьорите искаха някакви баснословни цени. В крайна сметка си намерихме кой да ни закара до там.

Wat Benchamabophit или още Marble Temple

Wat Benchamabophit  е по-нов храм изцяло от мрамор с доста интересна архитектура. Тук вече туристическата тъпла липсваше и беше доста приятно за разглеждане. Отново зелена градина, река и мостчета край храма, екзотика. След Wat Benchamabophit отидохме и до Wat Ratchanadda. Много интересен храм, който единствен  е с доста по-различна архитектура от всички останали и тук липсваше голямата туристическа тълпа и затова беше много приятно. Храмът е устроен така ,че да обикаляш 4 етажа в квадрат, ммммм-вайки нещо, с цел медитация. От терасите най-горе се откриваше страхотна гледка над Банкок , а и дори следващата ни спирка – Golden Mount.

Wat Ratchanadda

На входа на храма отново имахме приключение.  Точно се насочихме към изхода и зад нас един човек се развика. Ние естествено спряхме и се обърнахме да видим този защо вика и то на нас. Въпросният човек дойде при нас и ни се представи като учител по история. Каза ни, че точно днес не можело да се влиза в този храм, защото имало някакъв Будистки празник. Ние естествено му повярвахме. След това започна да ни вкарва някакви оферти да ни води на кик-бокс, след това да ни водил на някакъв си друг храм пък, който единствено днес бил отворен точно за цялата година. След като последва и офертата за ресторанта ми стана ясно, че този се опитва да ни пусне по пързалката. С Тони веднага си разменихме по един бърз поглед, пожелахме приятен ден на натрапника и се насочихме към входа на съседния храма. А той беше супер възмутен! Не останахме разочаровани, храмът си заслужава да се види. В непосредствена близост до Wat Ratchanadda  се на намира и Wat Saket или Golden mount, много интересно място, изкачвайки се по спираловидна стълба се стига до храм на върха на един хълм, а по пътеката има множество камбани, които може да удряш. С това вече бяхме изпълнили програмата максимум.

Алеите на Wat Saket

Вече омотани от умора и забравили от къде кой Буда ни гледа, се отправихме към хотела. За целта обаче трябваше да хванем отново лодката, с която бяхме пристигнали сутринта по реката, но най напред трябваше да стигнем до пристанището. Това означаваше отново пазарлъци с тук-тук шофьорчета. Като цяло тайландците в Банкок ни направиха впечатление, че гледат на нас като на „ходещи портфейли“ – постоянно се чудят как да измъкнат пари от тебе….

Никога не съм се кефил толкова на банята, както този ден 😉 Поради голямата умора вечерта решихме да завършим в близкия индийски ресторант. Малко беше трудно с избора на храна, но все пак хапнахме. 🙂 И то доста вкусно!

<Ден4     Ден6>