Ден 6 – 27.02.2013
Днес програмата включва разглеждане на древния град Ayutthaya. Той се намира северно от Банкок и е бил стара столица на Тайланд. За целта отново станахме по-раничко, закусихме в хотела и отидохме на централната ЖП гара на Банкок ,която се казва Hua Lamphong. Все още оптимисти не знаехме какво ни очаква. 🙂

Хммммм, май нещо обърках дрес кода 😉

Въпреки, че влакът тръгваше от Банкок това не му попречи да тръгне с 45 мин. закъснение. 🙁  Ние си мислихме, че по-зле от БДЖ не може да бъде. 🙂 С Тони си бяхме взели билети за по-висока класа и това ни позволяваше да се качим във вагон с климатик. Разликата в цената на билета обаче беше 10 пъти, което в крайна сметка обърнато в БГ пари не е стряскащо.

Качихме се във авгон с климатик – тукашната 1-ва класа;)

Пътуването до Ayutthaya ни отне около 2 часа. След като пристигнахме в Ayutthaya още от гарата разни тук-тук шофьори започнаха да ни вкарват разни оферти за разходки. Без пазарлък се разбрахме, че искаме само да стигнем до старият град и от там нататък ще се оправяме сами.

Тук-Тук Ayutthaya style

Този ден времето беше доста горещо. Слънцето беше буквално безмилостно. Принудихме се да си  купим  по една сламена шапка, защото си бяхме забравили нашите, а без шапки рискувахме да слънчасаме и то сериозно. Започнахме обиколката, а слънцето ни мачкаше неумолимо. Старият град е сравнително компактен и може да се обходи пеша сравнително бързо. Естествено 1 ден е нужен , за да бъде разглеждането доста щателно, определно има много какво да се види и научи. По време на 4-те века на своето съществуване Ayutthaya е управлявана от 33 крале, всеки от които издига свои дворци и храмове и поддържат огромни и силни армии. Постоянно са воювали с Лаос, Бирма, Камбоджа, но до края на XV век са владеели по-голямата част от югоизточна Азия. В крайна сметка след 4 века на величие Ayutthaya запова да запада и през 1767 г най-после пада под обсадата на бирманците. Но най-голяма та слава на Ayutthaya е в архитектурата – градът има над 600 големи монумента и храмове с необикновена форма. Храмовете са били изграждани от камък, а кралските дворци и домовете са били от дърво.

Wat Phra Sri Sanphet

Ние разгледахме най-интересните неща, които си бяхме набелязали, които и бяха основните.  Първо започнахме с Wat Phra Sri Sanphet,  който се минава бързо (особено в жегата), след това отидохме до Wat Mahathat,  в който най-голямата забележителност е главата на Буда в корените на едно голямо дърво. По пътя от единия храм до другия виждаш още няколко други разкопки и храмове, което беше много добре, а и имаше доста сенчести и прекрасни алеи, близо до езеро.

Лицето на Буда в Wat Mahathat

Завършихме обиколката с Wat Chaiwatthanaram, който между другото се оказа много интересен, защото може да се спуснеш в основите до една галерия където наскоро са открили голямо съкровище по спираща дъха стръмна стълба. Вътре в тайна крипта са открити скритите от крал Боромарча артефакти и съкровища – безценни златни предмети, бронозови изделия, статуи на Буда . По-голямата част от това е в нац. музей на Ayutthaya.

Малко почивка преди последната забележителност за този ден  – Wat Chaiwatthanaram

С това решихме да приключим обиколката на Ayutthaya. Хванахме отново тук-тук до гарата и си купихме билети за следващия влак до Банкок. Нарочно искахме отново да пътуваме във втора класа заради климатизираните вагони. Купихме си такива билети и зачакахме влака. Непонятно как обаче объркахме влаковете. Качихме се в някакъв влак, който изобщо нямаше климатизирани вагони 🙁 и буквално се натресохме в общите вагони, но все пак успяхме да си намерим места на които да седнем. Тук климатизацията беше по естествен път – всички прозорци и врати в общите вагони бяха отворени, така добре се опрашаваш, че слизайки накрая си с бетонирана коса и целия лепнещ 🙂 🙂 🙂 . Естествено влака пак беше със закъснение от 2 часа което може би беше и причината за нашето объркване. Май е трябвало да изчакаме следващия  влак за Банкок, но ние като видяхме, че тълпата тръгва да превзема влака 🙂 си помислихме, че и ние трябва да се включим. Все пак вече по тъмно се добрахме до Банкок. Това беше едно от най-интересните ни пътувания с влак. Кулминацията на всичко беше, когато влакът спря непосредствено преди последната спирка Банкок и стоя така 30 мин.

Wat Chaiwatthanaram

Ако знаехме къде точно се намираме щяхме да слезем и да си вземем тук-тук до хотела със сигурност. От гарата до хотела по познатия вече маршрут се предвижихме бързо :). От вратата на хотелската стая бяхме директно в банята ;). След като си починахме малко решихме, че ще ходим на Тайландски ресторант, но се оказа, че информацията ни е стара. Вечеряхме отново в един Индийски ресторант.

<Ден5     Ден7>