Ден2>>

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

Russbach am Pass Gschütt, пълното име на селото, в което се настанихме

Настанихме се в къщата и още неразопаковали куфарите, обухме банските и отидохме до селското плажче, което се оказа доста добро попадение. :)Казва се Naturbad – с изцяло натурална минерална вода, без хлор и други химии, разчитат за пречистване на естествен планктон и разни растения, засадени във водата.Атмосферата бе наистина отпускаща, всред доста зеленина и гледка към Алпийски върхове

Вени е видимо много доволна

След дългото пътуване хладката вода ни подейства доста освежаващо. Изкарахме си следобеда до залез на поляната до езерото, а след това направо отидохме за вечеря в ресторантчето на площадчето, където ни нагостиха подобаващо. Хапнахме хубава храна за пръв път от два дни.

Russbach

<<Ден1     Ден3>>

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

Облякохме се добре сутринта, взехме си топли дрехи като за висока планина и с колата се пуснахме до супермаркетчето . Този ден беше понеделник и от рано сутринта магазините вече бяха отворени. Накупихме си разни неща за закуска и по пътя се насочихме право към Ramsau. Решихме, че ще закусваме като пристигнем на паркинга под лифта, за да не губим време сега при положение, че не знаехме колко време ще ни отнеме пътя до там. От Ramsau ни деляха 60 км., а в Алпите това е голямо разстояние. На път за Ramsau минахме през няколко селца, в които видяхме, че има готини магазини за спортни стоки, хранителни стоки и т.н. Набелязахме си ги като спирки на връщане.

Планинската верига около в. Dachstein

За да стигнем до станцията на лифта ни отне 1.15 мин., оставихме колата на в близост до една от хижите в подножието на върха и пеша
се качихме до самата станция. Преди това естествено си изядохме закуската и обухме туристическите обувки. Заплатихме билетите, които бяхме резервирали предната вечер и се качихме на гондолата към върха.

Долната станция на гондолата, от тук започва забавлението

Въпреки, че бяхме там 30 мин. преди нашата резервация, хората ни предложиха да се качваме със следващата гондола. Лифта, който качва към подножието на върха е много интересен. Състои се от две големи гондоли, които са скачени една за друга и с един възход към върха може да качват по около 50 – 60 човека. Никой от нас не се беше возил на такъв лифт до момента и за нас представляваше голям интерес. Самото пътуване отнема не повече от 5 мин. като горната станция се намира само на около 200 м. под в. Dashstein. Вече на билото всички бяхме в пълен екстаз снимахме във всички посоки и се питахме защо не може и при нас да е така.

Глетчерът, който тръгва от върха

Първо си направихме една фото-сесия на панорамната площадка на горната станция, а след това минахме покрай чайната и отидохме на suspension bridge -а.

Suspension bridge

Това е въжен мост, разположен на малко под 3000 м. надморска височина, по който се минава, за да се достигне до панорамната площадка наречена Stairway to nothingness. Изкефихме се на макс на това преживяване, адреналинът ни беше на доста високо ниво . Вени дори в първия момент, стъпвайки на люлеещия се мост, я хвана малко шубето, но бързо след това се успокои.

Suspension bridge

Минахме по моста, правихме снимки и селфита във всички посоки, а за завършек си направихме и по една снимка на панорамната тераса, стърчаща в нищото на 3000 м. надморска височина. Всичко беше точно така както си го бяхме представяли и гледали по снимки преди да се озовем на живо на това магическо място.

Панорамната площадка висяща от почти 3000 м.

Това беше една от основните ни забележителности, които искахме да посетим в района на Dashstein, а времето този ден беше прекрасно и можахме да се насладим на момента на макс. В края на изкуствената висяща пътека се намира входа на ледената пещера. Тя се спуска на 6 м. под ледовете на глетчера и е забележителна с уникалните си ледени скулптури.

Ледената кралица

Преди да се пуснем по тунелите на пещерата си облякохме най-дебелите дрехи защо температурата вътре беше много ниска. Разходихме се по тунелите и се радвахме на чудесните статуи, които се намираха вътре.

Това Телците сме голяма работа …

Изхода на пещерата ни отведе директно върху снега на глетчера. Поразходихме се по леда и решихме да се качим до едно връхче, което се намираше в близост. Тръгнахме по пътеката за в. Gjaidstein висок само 2794 м., до който се добрахме сравнително бързо, само за около 30 мин.

По пътеката за в. Gjaidstein, Вени в екшън

Вени от начало малко мрънкаше, но като я мотивирахме с едно сладко предложение, тръгна доста уверено по пътеката на горе.

Почти на върха

На върха просто стояхме и се радвахме на всичко наоколо. Директно пред нас се намираше в. Dashstein 2995 м., глетчерът под краката ни, а на около дузина върхове ,които те предизвикват да ги покориш.

в. Dashstein пред нас скоро и на него

Едно беше ясно в този момент, тук щеше да се идва отново с необходимата подготовка и екипировка за via-ferrata. Изкарахме си така на върха, съзерцавайки доста дълго време и решихме вече да се спускаме надолу. Вени супер много се изкефи по пътеката
на спускане, защото беше обезопасена с въжета и тя се спускаше по тях с помощта на баща си.

На слизане

След като стъпихме отново на глетчера по пътеката се отбихме до панорамното кафе на горната станция на гондолата, където поседнахме за кратка почивка с кафе и боровинков тарт. Време беше да материализираме наградата, която бяхме обещали на Вени, катерейки се по пътеката към върха .

След толкова ходене е време за десерта

Не след дълго си хванахме гондолата за надолу и се върнахме до колата. Разхвърлихме си дебелите дрехи, събухме туристическите обувки и поехме обратно към Russbach. По пътя на обратно спирахме по спортните магазиним които си бяхме набелязали. Отбихме се и през големия хранителен магазинм от който почти напълнихме комбито с провизии. В късния следобед се прибрахме в Russbach, където с Тони се заехме с приготовлението на вечерята и в планове за следващия ден с вино на терасата.

<<Ден2     Ден4>>

<<Галерия Ден3>>

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

ЧРД Вени на 8 год.

Ние седнахме да си пием кафето и чая, а малко след това и децата се събудиха. Вени беше много приятно изненадана от всичко, което мама беше подготвила. За закуска духна свещичката и се почерпихме с приготвената от Тони торта. След това приготвихме багажа и поехме да изпълним програмата за един прекрасен и незабравим ден, пълен с емоции.Поехме към St. Wolfgang, малко градче разположено на брега на едноименното езеро Wolfgangsee и в подножието на връх Schafberg (1782 м.) Връх Schafberg беше нашата цел за деня. Въпреки че до върха се стига по туристическа пътека за около 4 ч. (изкачвайки 1200 м. денивилация), ние бяхме решили да се качим до него с туристическото влакче – парно влакче, за да е по-интересно и забавно на рожденичката.

Schafbergbahn с него по-мързеливите стигат в подножието на върха

Влакчето преодолява разстоянието от St. Wolfgang до върха само за 30 мин., катерейки се по склона, който на места достига 26%. Слизайки на високопланинската гара се озовахме метри под хижа Schafbergspitze, която е разположена точно на върха. Тръгнахме по стръмната пътека към върха и останахме безмълвни пред гледката, която се откри пред нас, след като се изкачихме.

Е това, ако не е гледка …

Имахме възможността да се радваме на 36о гр. панорама над езерата Wolfgangsee, Mondsee, Attersee.

Скромна хижичка в Алпите

Прекарахме си незабравими 2 ч. на върха, съзерцавайки тази величествена гледка и опитвайки се да дигитализираме малка част от нея с помощта на всичката налична съвременна техника.

Малко преди 13.00 ч. решихме, че вече е време да се спускаме отново към St. Wolfgang с влакчето. На брега на езерото потърсихме някакъв ресторант, където да отпразнуваме днешния повод, но задачата се оказа не толкова лесна. В цялото село не намерихме ресторант, който да работи по обяд.Но и ние не се примирявахме с първия срещнат, защото искахме не какъв да  е ресторант…все пак

St. Wolfgang

Оказа се, че културата на хората е доста по-различна от нашата. След голямо търсене в крайна сметка намерихме едно място на брега на езерото, където ни зарадваха с типични за района вурстове с кисело зеле, бобена супа, а за десерт голяма изненада –  мелба с истински сладолед и много лакомства.

Готови за обяд

Всички бяхме много доволни от храната, която ни сервираха, особено от десертите. След обяд се качихме на колата и се отправихме на панорамна обиколка по езерата. Излязохме от St. Wolfgang в посока Mondsee и съвсем скоро след това се разположихме на брега на Krottensee, където разпънахме хавлиите и си направихме едно кратко плажче с къпане в езерото и лежак на прясно окосената ливада.

След обяда малко почивка по австрийски

Хладната вода на езерото ни подейства много освежаващо, особено както и беше взела да ни наляга следобедната дрямка. По някое време след като ни изсъхнаха банските, продължихме с панорамната обиколка. Минахме покарай Mondsee спирайки за снимки, там където беше възможно. Кефихме се на панорамата, природата и на мириса на свежо окосена трева, който се носеше от всякъде. В късния следобед минахме отново покрай Hallstattsee и се прибрахме в Russbach  за почивка и порядъчен завършек на вечерта. А тази вечер беше наистина специална за един от нас.

<<Ден3     Ден5>>

<<Галерия Ден4>>

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

Поглед към в. Dachstein

Изкачихме се до самия връх по добре оформена пътека, по която дори се бутаха бебешки колички. От върха имаше гледка към съседните върхове от групата Dachstein, глетчера който тръгва под него и „мъртвата долина“ в подножието на върха.

Мъртвата долина в подножието на в. Dachstein

Продължихме нашата разходка към панорамната площадка 5 fingers, която открива панорама към езерото
Hallstattsee и долината около него. Като едно лесно достъпно място дори и на голяма надморска височина, там гъмжеше от хора които не бихме нарекли туристи в истинския смисъл на думата. Пълно беше с неадекватно облечени азиатци, шумни израелци и всякаква друга паплач.

5 fingers view point

Гледката обаче си заслужаваше и това компенсираше другите недостатъци. Направихме си малко снимки на платформата
, а след това поседнахме на една пейка с убийствена панорама към Dachstein и си извадихме сандвичите от раницата за обяд.

Езерото Hallstattsee

Хапнахме доволно, съзерцавайки върховете пред нас. В ранния следобед решихме да се спускаме обратно към Obertraun и да отделим някакво време да разгледаме Hallstatt. Hallstatt беше една от основните цели които си бяхме поставили за нашето пътуване до Австрия.
Качихме се на гондолата и отново с едно прехвърляне за около 20 мин. се спуснахме до долната станция на лифта и паркинга на който бяхме оставили колата. Свалихме туристическите обувки, разхвърлихме и туристическите дрехи и се облякохме доста по-представително, като за градска разходка. Качихме се в колата и тръгнахме за Hallstatt.

Hallstatt

Отне ни известно време докато намерим място, където да паркираме колата по това време на деня, но в крайна сметка успяхме да намерим място на един подземен паркинг, където оставихме колата. Hallstatt е UNESCO защитен град и определено си заслужава да се посети.Това градче е магично, просто вълшебно и със страхотна атмосфера!!!!

Hallstatt

Този ден обаче спокойствието на града беше нарушено заради противопожарната акция с хеликоптери в горите над града. Един от склоновете над града гореше и понеже е абсолютно недостъпен, хората го гасяха с хеликоптери по въздух, като машините се спускаха и загребваха вода от езерото. Шума от пикиращите машини беше наистина малко в повечко, но със сигурност на местните хора не им е било изобщо весело, от това което се случва.

Hallstatt

След като погледахме малко как върви пожарната операция тръгнахме на разходка по крайбрежната улица и се радвахме на местната архитектура, култура и бит. Разходката отнема не повече от час, но за сметка на това те потапя в едно наистина друго време.

Hallstatt

Почувствахме се точно така както се чувстваш при посещение на Етъра, Боженците, Ковачевица, Лещен и т.н., само, че в една доста по различна обстановка. Връщайки се обратно по пешеходната алея зарадвахме децата с по един сладолед, поразгледахме месните дюкяни, магазинчета за сувенири и т.н.

Hallstatt

По някое време решихме вече да се прибираме към Russbach. Но преди да се приберем в къщата минахме отново през селския басейн Вени да се поомокри, че цял ден ни беше надула главите за него. Постояхме около час докато ни заваля дъжда и в късни следобед се прибрахме за почивка в квартирата.

<<Ден4     Ден6>>

<<Галерия Ден5>>

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

Току що започнах изкачването на Grossglockner

Освен мен толкова рано сутринта имаше само разни велосипедисти и още няколко моториста, които ме подминаха като малка гара по пътя ми на горе. Дори и да си го бях мечтал не можеше да бъде по-добре празно шосе перфектни завои, кеф на макс.

Grossglockner

Удоволствие от най-голяма степен беше да шофираш нагоре, а наоколо разни заснежени 3000-ници ,от които се спускаха ледени потоци. По пътя нагоре спирах да правя и снимки от време на време, защото панорамата беше убийствена, времето беше приятно слънчево и имаше огромна видимост.

Grossglockner

Така неусетно достигнах до най-високата точка на прохода 2571 м. Оставих колата на паркинга, взех фотоапарата и снимах във всички  посоки. На върха се запознах с едни велосипедисти от Германия, говорейки си с тях разбрах, че те са yспeли да изкачaт върха за 3 ч. Тръгнали са в 6.00 ч. сутринта и в 9.00 вече бяха горе. За тези 3 ч. бяха изкачили близо 1800 м. денивилация (РЕСПЕКТ !!!).

Най-високата точка на Grossglockner

Постоях малко да се полюбувам на върховете наоколо и продължих към туристическия център в подножието на в. Grossglockner. Пътят започна рязко да се спуска все така криволичейки завой в завой.

Grossglockner

След още около 20 мин. шофиране бях на паркинга в подножието на върха. Времето беше с мен и имах перфектна гледка към в. Grossglockner (3798 м.), първенеца на Австрия и глетчера, който се спуска от него.

Връх Grossglockner първенецът на Австрия

Седнах на една пейка далече от всички останали, извадих си сандвича, който си бях приготвил сутринта и си го хапнах докато се наслаждавах на всичко наоколо. Отделих някакво време да се запозная и с туристическите маршрути на около. Оказа се, че от тук тръгват страшно много пътеки, и дори малко съжалих, че не се бяхме приготвили да направим една разходка поне до ледника.

Туристическият център под в. Grossglockner

Но все пак нали трябва да остане нещо и за следващия път. На връщане бях решил да не спирам никъде, а просто да се кефя на шофирането. Някъде около 12.00 ч. тръгнах на обратно в посока Bruck и след това Russbach. Преминах отново през целия проход
в обратната посока.

Grossglockner

Направи ми впечатление, че на връщане трафикът вече се беше засилил. Карах по- внимателно и вардих спирачките, защото вече веднъж бяха прегрели. След още около 40 мин. шофиране бях отново на toll -поста, откъдето си продължих към Russbach. В ранния следобед се прибрах в селото, където се присъединих към останала част от фамилията, които междувременно също са си изкарали много добре. Те се бяха качили с лифта, който тръгва от селото и след това бяха продължили към една от хижите над селото, събирайки разни печатчета по пътя. Приключението днес завърши отново в селския басейн, където прекарахме останала част от следобеда в разкази кой как е прекарал деня.

<<Ден5     Ден7>>

<<Галерия Ден6>>

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.

The post Austria appeared first on Пламен Дойчев.