Ще попитате защо Тайланд – ами защото …някога си , през далечната 2000 година, докато живеех в Щутгарт попаднах на невероятни снимки на мой приятел  в Тайланд и тогава ми се стори ,че виждам Рая.В онези години, когато границите за България тепърва падаха и все още можеше да пребиваваш в Западна Европа само за 3 месеца, аз не вярвах ,че има такива места по света, а и дори да ги имаше, естествено, бе немислимо да си представям ,че АЗ ще ги видя някога си……..УВИ! Сега разбрах и се убедих , че човек наистина никога не трябва да спира да мечтае и че наистина , когато искаш нещо много, ама наистина страшно много….то се сбъдва!!!

През всичките тези години насам аз не спирах да си мечтая за онази далечна страна  с тюркоазената вода и прекрасните острови. Нищо друго не си спомнях от снимките…..От време на време си говорихме с Пламен, че трябва да осъществим това пътуване , мечтаехме си за нещо екзотично, да сменим тотално „тапета” както се казва , но все възникваше нещо по-важно  и отпадаше.

Най-сетне тази година, след като и отпразнувахме и 10-годишнина съвместен живот, се отдаде чудесната възможност, а  имаше и повод  да го реализираме.

Началото на октомври 2012 – решението взето, крайната цел –ясна – Тайланд, кога, как и колко време е нужно , за да видим възможно най-много от „страната на усмивките” и да се потопим истински в новата, изцяло непозната за нас култура ? Въпроси, на които давахме постепенно отговори след продължителни разучавания в интернет, четене на статии и обмяна на опит с познати, които вече са били там…..Решаваме да избегнем дъждовния период на Тайланд, безкрайно неприятно би било да си прекараме дни наред в хотела някъде, гледайки как мусонът владее ситуацията и всичко потъва в дъжда. Избягваме и периода покрай Нова Година, когато всички празнуват в Тайланд и е масовка отвсякъде….Значи – нека да е края на февруари –средата на март, който пак влиза в high season, но е с прекрасни темпертаури, няма дъждове и би трябвало да е относително спокоен откъм туристи, поне в сравнение с Нова година.Продължителност – 24 дни всичко, вкл. полети – такава програма си спретнахме и постепенно си набелязахме отделните местенца за визита, островите на юга , та накрая бяхме изкушени  да видим възможно най-много от Азия ……хайде добавихме и Камбоджа – не може да сме наблизо и да не видим Angkor Wat – недопустимо беше! :). Хайде после и една изключително цивилизована и силно развита икономически държава в Азия – Сингапур, която ни се предлагаше за разглеждане в страхотна програма на Singapore Airlines  – една фантастична авио компания, от която сме възхитени. Та благодарение на програмата на Сингапурските авиолинии – Singapore Stopover Holiday – ние разгледахме почти всичко важно в Сингапур за 3 дни. От програмата ни се полагаха безплатни от входни такси на повечето атракции и забелжителности в Сингапур, което в последствие високо оценихме, сблъсквайки се с високите цени на билетите. Всичко беше перфектно и страшно професионално организирано – от посрещането на летището и извозването ни до хотела , hop-on-line –бусчето им за разглеждане на страната-държава и до…закарването ни обратно до летището, за да продължим към Банкок.

След запазването на билети Истанбул–Сингапур–Банкок–Сингапур–Истанбул, платихме и резервирахме постепенно и всички вътрешни и международни полети още от България, онлайн, за да заложим на сигурното и разбира се по-евтиното ;). После последваха и резервации на хотели навсякъде , разбира се, след щателен ресърч на Тони по форуми за мнения и отзиви;)

Разпределението беше такова: 3 дни Сингапур, 4 дни Банкок (вкл. Аютая), 3 дни Камбоджа, 4 дни остров Самуи (източно крайбрежие Тайланд), 3 дни Краби – Railey beach(западно крайбрежие), 3 дни Пи Пи, 5 дни Ланта.

Предстояха ни и 9 самолетни полета.

Ден1>

The post Singapore, Thailand, Combodia appeared first on Пламен Дойчев.

Метрото на Истанбул – спирка Ататурк.Тони е с дебелото яке, което планирахме да изхвърлим в Сингапур.

Турците като цяло са доста напред с материала. Още като преминеш границата и си личи, че попадаш на друго място. Дори си зададохме въпроса кой е в ЕС – ние или турците. Истанбул прилича на голям европейски град, а летище Ataturk е супер модерно. Ние естествено след нощното пътуване се чувствахме недоспали и доста уморени, та търкахме седалките в салона за заминаващи. Тони дори последва примера на доста заминаващи и полегна на няколко седалки и дремна към 30 минути. Последва кафе , фреш портокал и леко придвижване към check-in -a. Полетът ни за Сингапур беше в 13,25ч.

Самолетът, с който летяхме до Сингапур.

Още с качването в самолета на Сингапурските авиолинии  бяхме силно впечатлени от красотата на стюардесите. Те наистина бяха изключително красиви и чаровни и всеки от нас си имаше любимка . Униформите им бяха също доста стилни . Полетът до Сингапур в тази посока е девет часа и половина. Това означаваше за нас втори ден без сън. В самолета имахме късмет,  седяхме двамата на 3 седалки. Това малко помогна, за да мине по-леко пътуването, но така или иначе в самолета не можахме да спим пълноценно. Освен това в салона беше и симфония от кихане и кашляне, имаше и масово азиатци с маски на лицето….Тони се ужаси, все пак искахме да останем здрави, предстоеше ни дълго и приключенско пътешествие :). Още с излитането от Истанбул ни раздадоха яденето и ние си помислихме, че това е обяда. Оказа се обаче, че това е вечерята . Хората си карали по Сингапурско време без значение, че разликата с Турция е 5 часа. След малко ни дръпнаха завесите и загасиха осветлението, а ние се бяхме нагласили за следобедно кафе и чай. . Следващите часове прекарахме в дрямане, будене и т.н., Тони от време на време гледаше филми, които между другото бяха от най-новите, които иначе не бяхме успяли да гледаме в София, а аз следях информационната програма на мониторчето пред мен докъде е стигнал самолета, на каква височина се движи , с каква скорост и.т.н. Иначе с одеалцата и възглавничките, раздадените ни топли чорапи, слушалки на ушите успяхме да си създадем мини-комфорт и да се настроим за Азия !!!!

<Начало     Ден2>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Singapore Stopover Holiday програмата е много добре развита и като цяло си заслужава много. Всичко беше организарано перфектно и супер професионално до най-малкия детайл.!!! Още от летището ни раздадоха билетите за забележителностите,  които може да посетим чрез програмата безплатно, тъй като ние предварително си бяхме платили всичко към самолетния билет, дадоха ни допълнителни разяснения и ни качиха на автобусче, което ни транспортира до хотела. (дори още в 6 ч сутринта)

Вече всичко е спокойно, защото имаме карта на Сингапур

Хотелът ни се оказа изключително добър с перфектна локация за всичко.Много любезен персонал, само да се приближиш и веднага следва „Yes , madam“  или „Yes , sir“ . Имахме си даже и басейн на 4-тия етаж, до който ние разбира се не стигнахме…имахме си друга цел!

Понеже часа на нашето пристигане беше доста ранен в хотела нямаше как да ни настанят. Трябваше да чакаме до 14.00 часа. Оставихме си раниците и тръгнахме на разходка. Чувствахме се размазани от безсънието и мачкащата ни жега ( трябваше да се справим с около 30 градуса разлика в температурите + часовата разлика и огромна влажност на въздуха ) , но нямаше какво да правим- не искахме да си губим времето в лобито на хотела. В близост са намираше Chinatown  и решихме, че ще е добре да отидем да разгледаме.

Все още се виждаха следи от Китайската Нова година.

Това обаче не беше добра идея като за първото нещо, което трябваше да видим от Сингапур. В Chinatown от всякъде се носеше някаква смрад, а разни китайци готвеха непонятни за нас неща като кокоши крака с чесън, пълнени патки и други, които не можехме да определим. От това се разнасяше  гадната за нас и „апетитна“ за тях миризма…:)

Патка по Китайски. Има ли желаещи?

Бързо се разкарахме от там  и се отправихме към ботаническата градина. Едно бижу в сърцето на Сингапур. Входът за градината е безплатен и тя се използва от местните за спорт, пикници и други забавления.

Ботаническата градина

Решихме да се подкрепим с по едно фрешче  преди да тръгнем по пътеките, а Тони си взе и кафенце. След малката почивка поехме по алеите, минахме през дъждовната гора и продължихме към National Orchid Garden.

Градината на орхидеите. Тук загубихме ума и дума.

Входа за парка на орхидеите е платен и тук за пръв път влязоха в употреба купоните, които ни раздадоха по програмата. Градината на орхидеите беше едно от най-уникалните неща, които сме виждали. Прекарахме си незабравими няколко часа там, без изобщо да ги усетим. Снимахме се и се любувахме на богатството от цветове и разнообразие на тези красиви растения. Цялата ботаническа градина е едно истинско съкровище, веднага се потопихме в изключително пищна и зелена растителност, високи палми, драциени и други тропически цветя и храсти….действаше ни много релаксиращо това зелено впредвид недостига ни на сън. След обиколката на ботаническата градина вече се отправихме към хотела , където вече се надявахме, че ще може да се настаним.

Оооооо да! Вече имаме истинско и то доста комфортно легло. След 50 часа безсъние взехме по един душ, легнахме и заспахме като къпани. Като цяло не можехме да си позволим много сън , защото в Сингапур програмата ни беше много наситена. Събудихме се към 18.00 часа и отново поехме на обиколка, вече освежени и с тонус. Насочихме се към най-голямото „Виенско“ колело в света The Singapore Flyer.

Виенското колело. Най-голямото в света.

Пътя ни до него минаваше през city -то на Сингапур , където се намира финансовата и бизнес част на града. Сингапурското city  много прилича на това в Манхатън, но разликата е в това, че в Сингапур е много, ама много чисто и зелено. Ходим, блеем, правим снимки и се чудим защо и при нас не е така. Бяхме толкова изумени от тази цивилизация, отвсякъде се усещаше, че тази държава е доста добре развита икономически.

Marina Bay, а в дясно от мен е символът на Сингапур – Merlion

Обоколката с Виенското колело е 30 мин. и е много готина. Качва те на доста голяма височина и има много готина панорама над града, а късно вечерта е още по-романтично – стоиш си горе и съзерцаваш милионите светлинки от залива долу, от небостъргачите и сградите пред теб. На площада около колелото имаше празненство, на което съвсем случайно попаднахме. Това беше някакъв фестивал, свързан с Китайската Нова година – беше много интересно за нас, истинско преживяване и се спряхме да погледаме, да помахаме и да поснимаме!!! Изпълни ни и нас това настроение – ние пък си празнувахме стъпването ни на Азиатска земя! Изключително колоритно!

Хората, облечени в традиционни носии на различните азиатски държави.

Порадвахме се, пляскахме и тръгнахме да търсим ресторантче за вечеря. Междувременно беше започнало светлинното и звуково шоу , за което изобщо и не подозирахме, но попаднахме . Целият ансамбъл от сгради и пристанището се осветяват под тоновете на приятна музика. Има дори и голям пеещ фонтан, който разпръсква цветни водни струи в хармония с музиката. Представлението започва в определени часове и по това време имаш чувството, че всички посетители на Сингапур като нас се бяха стекли да го гледат.Това беше незабравимо и ние бяхме дълбоко възхитени!!!!

Светлинно и звуково шоу.

След малко обикаляне си намерихме едно подходящо ресторантче до реката където ядохме храни с все още неясен за нас произход. ;).

Оппппссссс, май хапнах нещо странно. Какво по дяволите е това в чинията ми?

След вечеря се заприбирахме към хотела. Вече се беше стъмнило доста и имахме възможност да видим как Сингапурските teen -ове си правят купона. Понеже цените на алкохола са доста високи – една бира е 8 – 9 Сингапурски долара по заведенията, младежите си купуват алкохол и се натъркалват по мостовете на реката и така се забавляват. Заспахме веднага, силно впечатлени от това, което видяхме през този ден – една изключително модерна, чиста и подредена държава, с железни и строги закони!

<Ден1     Ден3>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Качихме се на въжената линия за остров Sеntosa

Този ден бяхме планували разходка до о. Sentosa. До острова се стига с лифт, наречен Singapore Cable Car, който минава над пристанището на Сингапур и като цяло си е голямо приключение.

Лифтът минава над пристанището на Сингапур

о. Sentosa е много приятно и бихме казали фантастично местенце, предлагащо всякакъв вид атракциони и забавления. Лифтът ни свали в непосредствена близост до Tiger Sky Tower. Това представлява висока кула, по която се качва една голяма гондола. След като гондолата достигне връхната си точка започва да се върти на 360 градуса и предоставя невероятна гледка над Сингапур. Това беше първото място, което посетихме този ден, използвайки отново нашите купони по програмата.

Tiger Sky Tower вече сме на върха

След като се повъртяхме с гондолата на Tiger Sky Tower отидохме в морския аквариум S.E.A. Aquarium, който е част от така нареченият Marine Life Park , който освен аквариума включва и още няколко атракциона, на които ние не обърнахме внимание. Аквариумът е най-големият в света и  наистина много впечатляващ. Нямаше как  да пропуснем такова нещо! А докато стигнем дотам си направихме страхотна разходка по множество алеи на острова, измежду много растителност и невероятни атракции, като 200 метровта алея с пеещи фонтани, истински шедьовър на изкуството – произведение на ученик на Гауди – разпознава се стила веднага по множеството малки цветни плочици, с които е облицован фонтана – той е във формата на разни медузи и октоподи, които плюват по малко вода, когато ги приближиш

S.E.A. aquarium

Не знам колко време точно сме прекарали в аквариума, но то мина неусетно. Видяхме голямо разнообразие от риби, раци, корали, акули и т.н. Потопихме се в един приказен и фантастично красив подводен свят – светът на океана, който няма как иначе да опознаем!

Разнообразието на корали беше огромно.

След като излязохме от аквариума вече беше станало време за обяд. Имахме късмет, защото съвсем наблизо попаднахме на една  center of Malaysian food, където се предлагаха всякакъв вид храни, които на нас ни се струваше, че миришат на все едно и също странно нещо. Малайзия не беше включена в пътешествието ни, та решихме по тази причина да опитаме поне малайзийската храна.

Food Street -а представлява огромно закрито помещение, където се прадлагат много различни храни, типични за Малайзия.

Малко ни беше трудно с избора ,но все пак успяхме да хапнем. Аз ядох някакво глинено гювече с ориз и осолена риба, а Тони същото гювече само, че с пиле.

Хмммм, от къде да го започна

За десерт си бяхме взели нещо много странно, което не можахме да изядем . Представляваше нещо като сладолед с царевица, боб, червено цвекло и още някакви други неща, които не можахме определим. Сладолед – силно казано – оцветени ледени кристали…..

Десертът, който не можахме да изядем

След хапването и още дълги разходки из островчето, много снимки,  тръгнахме  към зоологическата градина Singapore Zoo. За съжаление обаче едни местни хора, които попитахме как може да стигнем до там ни попариха надеждите. Зоологическата градина затварялa в 18.00 , а вече минаваше 15.00 часа. Обясниха ни, че няма как да стигнем и да я разгледаме за времето, с което разполагахме. Седнахме в едно паркче и прекроихме плановете си. Насочихме се към Orchard Road. Това е най-голямата shopping  улица в Сингапур, от двете и страни се редуват мол след мол и така няколко километра. Ние разгледахме само два – първо минахме през Paragon Shopping Centre, а след това минахме и през Plaza Singapura. Ясно беше, че на всички няма как да обърнем внимание, а и целта на нашето пътуване не беше shopping  по моловете. На фона на това, което видяхме обаче, нашите молченца изглеждат като детска стая. Всичко естествено има своето обяснение Orchard Road е най-популярната световна търговска улица т.е. много хора от цял свят идват специално на тази улица, за да си напазаруват. Предлаганито разнообразие от марки, видове стоки и т.н. е направо главозамайващо. Да не забравим да споменем и огромните увеселителни центрове вътре + цели етажи с видове храни от цял свят!!! Направо ни се завъртя свят!!!

След като добихме представа какво представляват Сингапурските молове, решихме да отидем до индийския квартал, който се казва Little India. Там има няколко забележителности, които искахме да видим. За съжаление обаче там бяхме много неприятно изненадани. Още с влизанието в квартала видях една купчина индийци, коитo гледаха крикет по доста интересен начин и реших да ги снимам. Точно след тази снимка обектива на фотоапарата ни отказа. Ами сега…? Втори ден в Азия – остават ни още 22, тепърва започваме…..и БЕЗ ФОТОАПАРАТ!!!! НЕВЪЗМОЖНО!!!!

Индийци гледат крикет. След тази снимка ми отказа обектива. Повече в Индийски квартали нама да ходя.

Ясно беше, че без снимков материал не можеше да се върнем, това означаваше, че трябва веднага да тръгнем да търсим нов обектив. Това доста обърка плановете. Върнахме се отново на Orchard Road и въпреки късния час и факта, че е неделя се надявахме, че ще може да намерим нов обектив. Не взехме точно това което искахме, но все пак ще продължим да снимаме, а в псоледвствие се оказа  дори, че този обектив е малко по-добър от стария ни! Значи сме на далавера !   След като вече имахме нов обектив, решихме да се отдадем на вечерна разходка с лодка по реката и да го тестваме. Нощната разходка с лодка по река Сингапур се оказа прекрасен завършек на посщението ни в Сингапур, дори с привкус на романтика Движихме се бавно по водата и съзерцавахме цветно осветените нови и модерни сгради, офиси, небостъргачи, хотели и всичко беше много красиво…..Отстрани имаше много кафета и заведения, от които долиташе музика, а с нея ни ставаше още по-мъчно, че утре напускаме този красив свят – на реда , чистотата, дисциплината и многото усмихнати и готови да ти помогнат хора!

Вече имаме нов обектив Трябваше да го тестваме.

Това беше последната вечер от престоя ни в Сингапур. На другия ден заминавахме за Банкок.

<Ден2     Ден4>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Летище Changi Сингапур

Още с пристигането на летището в Банкок , чието име все още не мога да произнесем Suvarnabhumi се долавя разликата между Сингапур и Тайланд. Отне ни около 2 часа да се придвижим с раниците до хотела. Тук нямахме организиран транспорт и разчитахме на градския, за да стигнем до хотела. Градският транспорт все пак на места е супер уреден. Има експресни влакове до летището, които правят връзка с други въздушни влакове, (Skytrain) метро и автобуси. Летището в Банкок ни впечатли с огромните си размери, километри от единия до другия гейт, да не говорим за arrival и departures – отделенията . Изключително добре организирано и много екзотично – навлизаш веднага в тематиката – будизъм, имаше множество цветни фигури на змии, змейове, азиатски войници, мнооого орхидеи и зеленина! За магазините, shopping възможностите и заведенията изобщо няма да отваряме дума – може да прекараш там цели дни, без да ти омръзне!

Пристигнахме в хотела в ранния следобед. Там се бяха подготвили добре за нашето пристигане.

В хотела се бяха подготвили за нас добре

Регистрирахме се, взехме си по един душ и тръгнахме на разходка. Имахме някакви планове, но те не се осъществиха. Оказа се, че поради късния час 18.00 часа речния транспорт по река Chao Phraya вече не работи. Реката е основна пътна артерия и по нея се транспортират голямо кличество хора от и към основните забележителности на Банкок. Все пак използвахме времето, за да се запознаем с маршрутите на корабчетата и т.н. за следващия ден. След като вече беше ясно, че няма какво друго да се прави решихме, че е време за вечеря. Отидохме до едно малко семейно ресторантче Bonita Cafe and Social Club , което ни беше препоръчано, и фигурирапе на 2-ро място в класацията на tripadvisor за района, в който се намирахме ние.

Bonita social club and cafe. Малко и уютно ресторантче

Хората се оказаха много любезни. Казаха, че ние сме им първите клиенти от България и бяха видимо заинтригувани от нас. На изпращане даже поискаха да се снимат с нас, а на другия ден видяхме снимката публикувана на страницата им във Facebook. Мъжът беше японец, а жена му тайландка – много милички и усмихнати. Доста добре си поприказвахме с тях.

Дори и късно пре вечерта пазарите още работеха , а ние все още се чудехме кое какво е .

<Ден3     Ден5>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Река Chao Phraya

Самото пътуване беше голямо забавление. Първо беше доста трудно, докато се качим беше адска тъпканица, от всякъде се подаваха ръце, глави и фотоапарати. В тази суматоха служителите от лодката даваха някакви команди на пътуващите на тайландски, които ние естествено не разбирахме, а освен това и допълнително свириха със свирки. Това допринасяше някак си суматохата да стане по-голяма и да се потопим наистина в една доста колоритна култура . След като вече се бяхме натоварили започнахме да се оглеждаме къде трябва да слезем. Лодката караше срещу течението и спираше ту от едната, ту от другата страна на реката. Нашата спирка беше номер 8, трябваше само да я уцелим.

Dried Seafood Market в близост до станция номер 8 – Tha Tien

За щастие цялата тълпа от туристи се оказа, че също е за нашата спирка и това ни помогна да се ориентираме. Решихме да започнем с посещение в Grand Palace. Въпреки, че имахме предварителна информация относно това как трябва да сме облечени влизайки там, отново бяхме изненадани. Изискванията бяха още по-строги! Моите панталони въпреки под коляното се оказаха недостатъчно дълги. На Тони панталоните и също не бяха достатъчно дълги освен това и се виждаха и раменете.

Grand Palace, Wat Phra Kaew,  в които се намира статуята на емералдовия Буда

Преоблякохме се, но за това трябваше да се редим на една опашка, а мислихме точно това да си спестим. Вече преоблечени отидохме на опашката за билети. За щастие тя вървеше по-бързо от тази с дрехите. Взехме билетите и хайде вътре. Grand Palace е място от друга Вселена. Нещо абсолютно екзотично за нас и нашата култура.

Grand Palace

Разхождаш се, влизаш от храм в храм и е толкова объркващо, че в един момент изобщо не осъзнаваш какво виждаш. Добре, че се бяхме подготвили предварително и бяхме прочели малко информация, а освен това в нас си носихме Lonely Planet и книжката на National Geographic за Тайланд, които доста ни помагаха с разгадаването на това, което виждаме. Бяхме потопени в разнообразие от цветове, форми, скулптури и пищни украси, които никога не бяхме виждали. Отне ни около 2 часа да разгледаме всичко, което е много добре като се има предвид, какво стълпотворение беше. Имаше доста места, на които притаявахме дъх и бяхме много щастливи, че се потапяме в една коренно различна от нашата култура, което правеше разглеждането на будистките храмове в Банкок още по-интересно….. Няма да се спираме на подробности за храмовете, има достатъчно снимки в съответната галерия, а и Тони е писала доста обстойно в нейната пикаса.

След Grand Palace  се качихме на тук-тук.

Тук-Тук? Каквоооо?

Това е най-забавния вид транспорт в Тайланд, въпреки, че шофьорите в Банкок са доста нагли. На този ден се наложи да изпитаме целия си търговски нюх и да се пазарим навсякъде за всичко….. накрая от изключително забавно ни стана страшно досадно…. Движението в Банкок е ужасно, доста е натоварено и от всякъде ти се пречкат накакви тук-туци и малки моторетки. С нашия тук-тук се носихме към най-голямата права статуя на Буда, която се нараше в Wat Intharawihan.

Wat Intharawihan и най-голяма статуя на прав Буда – височина 32 м.

В началото все още се впечатлявахме от статуи като тази, в последствие вече им се наситихме . След като видяхме статуята за около 10 -тина минути и си поприказвахе с местен служител там, шофьорчето ни заведе в някакъв магазин за платове- да сме разглеждали, само 5 минути….   Шофьорите си имат някакъв бизнес със собствениците на магазини и бутици и те им плащат бензина, за да те спират по магазините им. Ясно беше, че така не може да се продължава. Нямаше как да си губим времето в шопинг на парцали или в преструване, че сме много заинтересувани в стоките им.  Вече знаехме как трябва да процедираме, когато ни се наложи да ползваме тук-тук отново. Започвахме с думите „No shopping, no stops , please!“ . В крайна сметка стигнахме до Wat Pho каквото беше нашето желание още от начало.

Огромната статуя на полегналия Буда, намираща се в Wat Pho

Wat Pho  е характерен с това, че вътре се намира най-голямата статуя на полегналия Буда. След като видяхме най-голямата статуя на прав Буда, сега видяхме и полегналия – 46 м дълъг и 15 м висок, освен това и позлатен!. След Wat Pho който в крайна сметка се оказа, че е в съседство до спирката на лодката, с която пътувахме, трябваше да стигнем до Wat Arun, който се намираше от другата страна на реката.

Малко почивка преди обиколката на Wat Arun. Кокосите се оказаха много добри

За целта се качихме отново на лодка, която само прекосява реката и те прехвърля от другата и страна. Wat Arun  е интересен с това, че по него може да се качиш доста на високо и има готина гледка над реката. Тук вече беше взело доста да ни понапича, затова преди да влезем в храма, Тони си взе един сладолед, а аз пих един кокос. Обиколката на храма минава бързо. Беше поредния изключително красив храм , с много пищна украса и прекрасна градина. След това се качихме на същата лодката и обратно пак от другата страна на реката. С това основните неща които си бяхме набелязали да видим се изпълни. Тъй като все още имахме доста време решихме да разгледаме още няколко храма. От тук насетне започна голямото пазарене с тук-тук -ците. Искахме да стигнем до Wat Benchamabophit или известен още като Marble Temple, шофьорите искаха някакви баснословни цени. В крайна сметка си намерихме кой да ни закара до там.

Wat Benchamabophit или още Marble Temple

Wat Benchamabophit  е по-нов храм изцяло от мрамор с доста интересна архитектура. Тук вече туристическата тъпла липсваше и беше доста приятно за разглеждане. Отново зелена градина, река и мостчета край храма, екзотика. След Wat Benchamabophit отидохме и до Wat Ratchanadda. Много интересен храм, който единствен  е с доста по-различна архитектура от всички останали и тук липсваше голямата туристическа тълпа и затова беше много приятно. Храмът е устроен така ,че да обикаляш 4 етажа в квадрат, ммммм-вайки нещо, с цел медитация. От терасите най-горе се откриваше страхотна гледка над Банкок , а и дори следващата ни спирка – Golden Mount.

Wat Ratchanadda

На входа на храма отново имахме приключение.  Точно се насочихме към изхода и зад нас един човек се развика. Ние естествено спряхме и се обърнахме да видим този защо вика и то на нас. Въпросният човек дойде при нас и ни се представи като учител по история. Каза ни, че точно днес не можело да се влиза в този храм, защото имало някакъв Будистки празник. Ние естествено му повярвахме. След това започна да ни вкарва някакви оферти да ни води на кик-бокс, след това да ни водил на някакъв си друг храм пък, който единствено днес бил отворен точно за цялата година. След като последва и офертата за ресторанта ми стана ясно, че този се опитва да ни пусне по пързалката. С Тони веднага си разменихме по един бърз поглед, пожелахме приятен ден на натрапника и се насочихме към входа на съседния храма. А той беше супер възмутен! Не останахме разочаровани, храмът си заслужава да се види. В непосредствена близост до Wat Ratchanadda  се на намира и Wat Saket или Golden mount, много интересно място, изкачвайки се по спираловидна стълба се стига до храм на върха на един хълм, а по пътеката има множество камбани, които може да удряш. С това вече бяхме изпълнили програмата максимум.

Алеите на Wat Saket

Вече омотани от умора и забравили от къде кой Буда ни гледа, се отправихме към хотела. За целта обаче трябваше да хванем отново лодката, с която бяхме пристигнали сутринта по реката, но най напред трябваше да стигнем до пристанището. Това означаваше отново пазарлъци с тук-тук шофьорчета. Като цяло тайландците в Банкок ни направиха впечатление, че гледат на нас като на „ходещи портфейли“ – постоянно се чудят как да измъкнат пари от тебе….

Никога не съм се кефил толкова на банята, както този ден Поради голямата умора вечерта решихме да завършим в близкия индийски ресторант. Малко беше трудно с избора на храна, но все пак хапнахме. И то доста вкусно!

<Ден4     Ден6>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Хммммм, май нещо обърках дрес кода

Въпреки, че влакът тръгваше от Банкок това не му попречи да тръгне с 45 мин. закъснение.   Ние си мислихме, че по-зле от БДЖ не може да бъде. С Тони си бяхме взели билети за по-висока класа и това ни позволяваше да се качим във вагон с климатик. Разликата в цената на билета обаче беше 10 пъти, което в крайна сметка обърнато в БГ пари не е стряскащо.

Качихме се във авгон с климатик – тукашната 1-ва класа;)

Пътуването до Ayutthaya ни отне около 2 часа. След като пристигнахме в Ayutthaya още от гарата разни тук-тук шофьори започнаха да ни вкарват разни оферти за разходки. Без пазарлък се разбрахме, че искаме само да стигнем до старият град и от там нататък ще се оправяме сами.

Тук-Тук Ayutthaya style

Този ден времето беше доста горещо. Слънцето беше буквално безмилостно. Принудихме се да си  купим  по една сламена шапка, защото си бяхме забравили нашите, а без шапки рискувахме да слънчасаме и то сериозно. Започнахме обиколката, а слънцето ни мачкаше неумолимо. Старият град е сравнително компактен и може да се обходи пеша сравнително бързо. Естествено 1 ден е нужен , за да бъде разглеждането доста щателно, определно има много какво да се види и научи. По време на 4-те века на своето съществуване Ayutthaya е управлявана от 33 крале, всеки от които издига свои дворци и храмове и поддържат огромни и силни армии. Постоянно са воювали с Лаос, Бирма, Камбоджа, но до края на XV век са владеели по-голямата част от югоизточна Азия. В крайна сметка след 4 века на величие Ayutthaya запова да запада и през 1767 г най-после пада под обсадата на бирманците. Но най-голяма та слава на Ayutthaya е в архитектурата – градът има над 600 големи монумента и храмове с необикновена форма. Храмовете са били изграждани от камък, а кралските дворци и домовете са били от дърво.

Wat Phra Sri Sanphet

Ние разгледахме най-интересните неща, които си бяхме набелязали, които и бяха основните.  Първо започнахме с Wat Phra Sri Sanphet,  който се минава бързо (особено в жегата), след това отидохме до Wat Mahathat,  в който най-голямата забележителност е главата на Буда в корените на едно голямо дърво. По пътя от единия храм до другия виждаш още няколко други разкопки и храмове, което беше много добре, а и имаше доста сенчести и прекрасни алеи, близо до езеро.

Лицето на Буда в Wat Mahathat

Завършихме обиколката с Wat Chaiwatthanaram, който между другото се оказа много интересен, защото може да се спуснеш в основите до една галерия където наскоро са открили голямо съкровище по спираща дъха стръмна стълба. Вътре в тайна крипта са открити скритите от крал Боромарча артефакти и съкровища – безценни златни предмети, бронозови изделия, статуи на Буда . По-голямата част от това е в нац. музей на Ayutthaya.

Малко почивка преди последната забележителност за този ден  – Wat Chaiwatthanaram

С това решихме да приключим обиколката на Ayutthaya. Хванахме отново тук-тук до гарата и си купихме билети за следващия влак до Банкок. Нарочно искахме отново да пътуваме във втора класа заради климатизираните вагони. Купихме си такива билети и зачакахме влака. Непонятно как обаче объркахме влаковете. Качихме се в някакъв влак, който изобщо нямаше климатизирани вагони и буквално се натресохме в общите вагони, но все пак успяхме да си намерим места на които да седнем. Тук климатизацията беше по естествен път – всички прозорци и врати в общите вагони бяха отворени, така добре се опрашаваш, че слизайки накрая си с бетонирана коса и целия лепнещ . Естествено влака пак беше със закъснение от 2 часа което може би беше и причината за нашето объркване. Май е трябвало да изчакаме следващия  влак за Банкок, но ние като видяхме, че тълпата тръгва да превзема влака си помислихме, че и ние трябва да се включим. Все пак вече по тъмно се добрахме до Банкок. Това беше едно от най-интересните ни пътувания с влак. Кулминацията на всичко беше, когато влакът спря непосредствено преди последната спирка Банкок и стоя така 30 мин.

Wat Chaiwatthanaram

Ако знаехме къде точно се намираме щяхме да слезем и да си вземем тук-тук до хотела със сигурност. От гарата до хотела по познатия вече маршрут се предвижихме бързо :). От вратата на хотелската стая бяхме директно в банята ;). След като си починахме малко решихме, че ще ходим на Тайландски ресторант, но се оказа, че информацията ни е стара. Вечеряхме отново в един Индийски ресторант.

<Ден5     Ден7>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Салона на Ролс Ройс в Paragon Center

Изобщо не усетихме как прекарахме там около 5 часа, шматкайки се нагоре надолу по етажите. Даже по едно време отидохме и да похапнем. В отделението за храна буквално се изгубихме. От толкова голямо предлагане, просто не знаехме какво искаме да ядем. В крайна сметка този път заложихме на Тайландското – все пак трябваше да станем експерти в тамошната кухня, нали сме посветили пътешествието си на това.

Супа Tom Yam, пиле с нещо си и ориз разбира се

Като точка две в програмата имахме още един голям център MBK. Малко обаче променихме нещата, решихме да включим малко и културна програма. Отидохме до къщата музей на Jim Thompson. Това е един американец, който след войната се е преместил да живее в Тайланд и се е занимавал с производство на коприна. Останахме много приятно изненадани от посещението. Наистина си заслужаваше, къщата е уникална в архитектурно отношение, има и фантастична градина и богата колекция от разни предмети на изкуството, които приживе Jim Thompson е колекционирал.

Къщата на Jim Thompson обработка на коприна

Градината на Jim Thompson

След това кратко отклонение вече можеше да продължим с MBK. MBK за разлика от Siam Paragon е малко по-бюджетен. Тук можеше да се намерят и разни фълшификати на известните ни марки, докато в Siam Paragon фалшификати нямаше . Обикаляйки из този мол на моменти атмосферата беше почти като на Димитровградския пазар. През този магазин преминахме сравнително бързо, защото малко ни беше поомръзнало. Купихме само няколко фланелки за децата. За мен голям интерес представляваше магазина на Канон, който се намираше на един от етажите. Имаше голямо разнообразие от обективи, апарати и други пособия на марката. Тъй като бяхме напреднали с времето след MBK беше време да се прибираме към хотела.

Магазина на Canon в MBK

Стана традиция вечерта да завършваме в Индийски ресторант, въпреки че на обед разнообразихме с Тайландско. Тази вечер след вечеря си позволихме още едно удоволствие. След вечеря ходихме на масаж. След няколко дни обиколки и скитания по улиците масажът ни се отрази много добре, а и беше изключително отпускащ. Накрая ни сервираха приятен чай – част от релакса. Това ни беше последната вечер в Банкок. На другия ден отпътувахме за Камбоджа и още не знаехме какво да очакваме. Чувствахме се пренаситени в клутурно отношение, изпълнени с множество положителни емоции и преживявания.

<Ден6     Ден8>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Пристигнахме в Камбоджа  на едноименното летище,  което е доста малко и семпло и е построено с основна цел да обслужва големия туристически поток от и към Кхмерските храмове. След пристигането трябваше да се оправим с визите, защото нямахме предварително издадени. Бяхме решили, че ще вадим на място. Още с кацането на летището си личи, че попадаш на доста по-различно място. Тъй като градски транспорт от летището до града няма, единственият начин да се предвижиш е с такси. Визи ни дадоха буквлано за минути. Взехме си такси до хотела на цена 7$. В Камбоджа въпреки, че има официална парична единица като алтернативна валута се използва Амеркански долар и то много широко. Всички цени  в магазините и ресторантите са в долари.

Пристигнахме в хотела и ни посрещнаха с портокалов фреш и cold towels  за освежаване.

Още в таксито, движейки се към хотела си личеше, че Камбоджа е доста бедна страна. Да имаш кола там е лукс, а основното превозно средство на местните са малки моторчета, на които се качват цялото семейство. Още в таксито момчето, което ни возеше започна да ни офертира някакви турове и да ни предложи да стане личен шофьор за времето, докато сме в Камбоджа. Ние имахме представа от това, което искахме да видим от Камбоджа и се разбрахме с  Wanda. Така се казваше момчето – на 27 години, че ще го ползваме следващите няколко дни. Беше изключително любезно и много възпитано момче, говореше добре английски и ни даде доста напътствия през следващите дни за това какво и кога трябва да посетим. В Siem Reap без кола или мотор си за никъде. Както вече споменах градски транспорт липсва, а храмовете са разпръснати и е почти невъзможно да се придвижваш без МПС.
Пристигнахме доста рано в хотела и още нямаше как да ни настанят. Ние нямахме време за губене, извадихме принт-материалите ни и набелязахме първите неща за посещение! Персоналът на хотела ни беше разкошен,  изключително любезни и усмихнати хора, те ни помогнаха с организирането на минибусче, което да ни вози до нашата цел и веднага поехме към планината Phnom Kulen. Тъй като вече бяхме освободили  Wanda до 16,30 ч, когато щеше да ни води на посрещане на залез над планината. Новият ни шофьор за деня  в последствие се оказа и много добър гид. Разказа ни много интересни неща.

Тръгвайки за планината първо трябваше да заредим бензин.

Планината се намира на около 30 км. от Siem Reap и е известна с това, че от там са транспортирани големите каменни блокове, с които са строени Кхмерските храмове. Пътят до планината е много интересен, минава през малки селца, които се намират на територията на древната кхмерска столица Angkor. Имахме възможност да видим как живеят местните хора в дървени колиби повдигнати на 1.5 – 2 метра над земята и с покриви от палмови листа. Видяхме и как се препитават с различни видове занаяти, като например извличане на палмова захар, добиване на дървени въглища и др. Основните забележителности на планината Phnom Kulen са скалните рисунки, които древните каменоделци са направили на дъното на реката, за да благословят водата, която дава живот на равнината, в която са разположени храмовете. Имаше хиляди такива…

Каменните рисунки на дъното на реката

Другата голяма забележителност е издяланата на върха на една скала полегнала статуя на Буда. Има и два водопада, около които местните си организират пикници. По пътя обратно към хотела видяхме къде се намира училището на децата.

Статуята на полегналия Буда, която е издялана на върха на една скала

Точно в средата на джунглата почти в нищото, но явно това е било най-доброто място, за да могат всички да го посещават и да изминават сравнително еднакъв път до него. Нашият шофьор ни разказа още много интересени неща за Камбоджа и живота на местните хора.

Водопадите по-долу по реката

След като слязохме от планината по пътя ни се намираше храмът Banteay Srei, или още известен като The Citadel of Women.  Това беше първият Kхмерски храм, който бяхме планували да видим. Уникален храм, характерен със своите каменни фрезки върху розовия камък, от който е построен. Храмът иначе е сравнително компактен и се разглежда бързо, но останахме поразени от детайлите в гравюрите на древните майстори. Беше уникално красив и дори смазващата жега не ни пречеше да се разхождаме из него…

Храмът The Citadel Of Women

От тук се отправихме към хотела , където трябваше вече да ни настанят. Прибрахме се и ни дадоха стая която беше невероятно аранжирана с цветове от лотус, жасмин и орхидеи. В стаята, взехме по един душ, починахме малко и  Wanda вече ни чакаше в двора на хотела. Забравихме да споменем, че получихме и welcome-plate  с екзотични плодове. Като цяло хотелът ни беше прелестен , с разкошни градини, пищна ратсителност и два басейна. Мислехме си един ден да се върнем тук с децата.

Нашата стая Цветовете от лотус по леглата са истински

Бяхме се разбрали Ko Wandaa да ни закара на Phnom Bakheng, място от където се гледа залез над долината на Angkor. За да се гледа залеза се изкачва един от храмовете и там се заемат позиции. Беше интересно имаше и доста други хора като нас, които също бяха дошли да гледат залеза. Залеза беше последното нещо, което искахме да гледаме за днес.

Посрещаме залеза на храма Phnom Bakheng

Прибрахме се отново в хотела и си починахме докато стане време за вечеря. Тази вечер бяхме на Кхмерска кухня. Ресторантът Khmer Kitchen Restaurant , в който бяхме предлагаше  униклана храна и огромно разнообразие. Съчетанието от вкусове, цветове е направо невероятно! Освен това я сервираха страшно оригинално, завита в пламови листа, много красиво!

Залезът беше готин

Останахме много приятно изненадани от обслужването в ресторанта и на другите места въпреки, че като цяло имахме някакви резерви за Камбоджа.

Кхмерската кухня много ни допадна

Морски работи със зелен пипер, джинджифил и ориз

Оказа се , че нощният живот в Siem Reap е доста добре. Има дори и нощен пазар, където буквално за без пари може да си купиш разни неща. Имаше разбира се и много ресторанти и барове. Като цяло първите ни впечатления от Камбоджа бяха много добри, а до края на посещението ни се влюбихме в тази старна с тези топли хора. Тук хората са доста по-бедни отколкото тези в Тайланд, но са много по-усмихнати и приветливи.

<Ден7     Ден9>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.

Сутрешно кафенце в градина с орхидеи

В 10.30  Wanda ни чакаше на паркинга на хотела. Момчето се беше приготвило много старателно. Беше взело бутилки с минерална вода, които беше сложило в стериопорна кутия пълна с лед в багажника. По-късно щяхме да оценим неговия жест.

Една от портите на древния град Angkor Thom

Обиколката започнахме с храма Bayon известен е с това,че го наричат храма на лицата. Все още се водило спор колко точно са изрaжeнията на човешки лица в храма, но със сигурност са много. Построен някъде в края на 12 или началото на 13 век, Bayon е бил официален храм на крал Jayavarman VII. Храма е сравнително компактен и се разлежда бързо.

Храмът Bayon и стотиците лица

В съседство се намира храмът Baphuon, той беше вторият, който посетихме. Baphuon е построен в средата на 11 век от крал Udayadityavarman II. До началото на 20 век голяма част от този храм е била разрушена. През 1960 г. се е правил един опит храмът да бъде възстановен, но той бил неуспешен. Едва през 1995 г. по време на втория опит за възстановяване на храма, който продължава до 2005 г., той е бил реконстроиран под ръководството на френски археолог. През Април 2011 г. след 51 години реставрация храма отваря врати за посетители. Следи от дългогодишната реставрация си личаха навсякъде около храма, имаше множество разпръснати камъни, като малки частици от гигантски пъзел. Самият вход в храма е по дълъг –  над 100 м. каменен мост, който минава над изкуствено езерце. Вътре има стълбички, по които е позволено да се качиш на върха на храма и от там има много готина гледка.

Храмът Baphuon

Следваше Royal Palace. От него не е останало много, само един два по-малки храма, стените и много интересната Terrace of Elephants. Предполагам наименованието и само говори за нейното предназначение в миналото. Всички тези забележителности бяха част от така наречения в древността град Angkor Thom, столица на древната Кхмерска империя.

Детайли от The Terrace Of Elephants. Самата тераса е огромна

За да разгледаме всичко до тук ни бяха необходими около 2 часа.  Wanda ни остави в началото и ни обясни къде ще ни чака с колата, за да продължим след това. Тъй като нямахме карта на комплекса се позагубихме няколко пъти :). Добре, че попаднахме на една табела, която снимах и така успяхме да се доберем до мястото на нашата среща. Тук вече оценихме това, което  Wanda беше направил за нас. Охладената вода от багажника ни дойде като елексир на живота  в това парещо слънце. Тъй като все още беше рано за обяд решихме да посетим и храмът Ta Phrom. Ta Phrom е построен в края на 12 и началото на 13 век отново от крал Jayavarman VII. Той е характерен с големите дървета, чиито корени са обхванали храмовите постройки и стени. Всъщност това се дължи на факта, че този храм е оставен във вида в които тои е бил открит.

Огромните корени, впили се в стените на Ta Phrom

Разхождайки се имаш чувството, че си в изгубен град.  Wanda ни остави отново в началото на храма, посочи ни накъде да вървим и ни обясни къде ще ни чака. Посрещна ни отново с бутилки студена вода. Вече решихме, че е време за обяд и  Wanda ни заведе в местен Кхмерски ресторант, където имахме възможност отново да се насладим на Кхмерската кухня.

Обядваме с Ko Wandaa

Хапнахме, починахме си малко и както вече споменах за десерт си бяхме оставили посещението в Angkor Wat. Относно това каква беше жегата и колко вода сме изпили за деня може да се води само спорове, но това по никакъв начин не можеше да ни попречи да направим една незабравима обиколка. Храмът е невероятен, не случайно Wanda ни посъветва да го оставим за последено. Angkor Wat е построен от крал Suryavarman II в началото на 12 век, които доста млад едва 15 годишен се възкачва на престола, убивайки своя чичо крал Dharanindravarman. За да затвърди своята сила и да докаже, че той е способен да бъде крал той построява това чудо – най-големият религиозен храм в света. Строителството на храма отнема около 30 год. и е съизмеримо с това на голямата пирамида в Гиза.

Angkor Wat е забележително постижение на древните кхмери

Ума ми не го побира как е построено това чудо на древните мегаструктури преди близо 1000 години само с помощта на животинска и човешка сила. Обиколихме го за 2 часа и малко отгоре. Качихме се на всичките нива, любувахме се на невероятните стенописи и правихме много снимки. Върху огромните каменни масиви бяха изобразени сцени от живота на древната Кхмерска империя, сцени от жертвопринушения и .т.н. Гледахме и ума ни не го побираше как са успявали майсторите да изчукат до съвършенство и най-малкия детайл, дори не си личеше прекъсване на сцената, по местата където отделните камъни са били съединявани.

Сурияварман II, владетелят построил Angkor Wat

Просто не ни се тръгваше от това чудо на древната архитектура. С обиколката на Angkor Wat основната програма за деня беше изпълнена. Бяхме попили толкова много информация, преизпълнени с много емоции, чувствахме се супер щастливи от видяното.

Имахме идея да се разходим и до езерото Tonle Sap , което се намира на около 20 км. от Siem Reap, но се отказахме защото бяхме доста изморени. Жегата ни беше смачкала през деня, все пак  не бяхме свикнали на такива температури.

Най-горното ниво и най-високата кула на Angkor Wat, символизираща планината Меру

В крайна сметка решихме да се прибираме към хотела , където да се изкъпем и да си почиваме, но за съжаление точно тогава тока беше спрял и се наложи да чакаме още около час до заветния момент да влезем под душа. От регистратурата ни обясниха, че предния ден имало някаква катастрофа, при която голям стълб на електроснабдяването бил засегнат и в целия град ще има режим на тока и водата.

След душчето си починахме малко и продължихме с традиционен спа-масаж в хотела, след който се чувствахме като преродени и напълно релаксирали. Масажът им е доста по-различен от тайландксия и наистина след това се чувстваш като нов. След този релакс отново се отправихме към ресторантчето Khmer Kitchen Restourant , в което вечеряхме предната вечер на кхмерско. Просто много ни хареса всичко там. Аз си поръчах салата и някаква риба. Сервираха ми я много интересно в кокосов орех, а Тони май пак беше на някакво пилешко. Като цяло кхмерската кухня много ни допадна , няма нищо общо с тайландската, индийската и китайската, е освен ориза може би. Това е последната ни нощувка в Камбоджа. На другия ден ни предстоеше завръщане в Тайланд. С два последователни полета  на Bangkok Airways ще стигнем до остров Ko Samui.

<Ден8     Ден10>

The post Singapore, Thailand, Cambodia appeared first on Пламен Дойчев.